Радио Онлайн - Онлайн Радиостанции

Радиоастрономия

Радиоастрономията е дял от астрономията, която изучава небесните тела с радио честоти. Първото откритие на радио вълни от астрономически обект е направено през 1930 г., когато Карл Джански наблюдавал радио лъчение, идващо от Млечния път. Последвалите наблюдения разкрили няколко различни източници на радио излъчване. Сред тях са звезди и галактики, както и изцяло нови класове обекти, като радио галактики, квазари и пулсари. На радиоастрономията се дължи и откриването на космическото микровълново фоново лъчение, което предоставя убедителни доказателства на теорията за Големия взрив.

Радиоастрономията използва големи радио антени известни като радио телескопи, които се използват поотделно или на групи, използващи техники от радио интерферометрията*. Интерферометрията позволява радиоастрономията да постигане висока ъглова разделителна способност, тъй като разделителната способност на интерферометър се определя от разстоянието между нейните компоненти, а не от размера им.

*Радио интерферометрия. Трудността да се постигне висока резолюция с радио телескопите, довежда до налагането на радио интерферометрията. Разработена е от британския радиоастроном Мартин Райл, австралиеца - инжинер, радио физик и радио астроном Йосиф Лейд Ползи и Руби Пейн-Скот през 1946 година. За първи път се използва радио интерферометър за астрономически наблюдения на 26-ти януари 1946г.

Радиоастрономите използват различни техники, за да наблюдават обекти в радиочестотния спектър. Уредите могат просто да се насочат към един енергиен радио източник, за да анализират неговото излъчване. За да се "изобрази" дадена област от небето по-подробно, множество припокриващи се образи се записват и след това се сглобяват като мозайка. Видът на използваните уреди зависи от силата на сигнала и от степента на точност която е нужна.

Радио телескопи

Радио телескопите понякога се налага да бъдат изключително големи, за да получат по-изчистени от шум сигнали. Също така, ъгловата разделителна способност е функция от диаметъра на "обектива", пропорционално на дължината на вълната на електромагнитното излъчване, затова размера на радио телескопите трябва да бъдат много по-голям в сравнение с оптичните радио телескопите. Например, един оптичен телескоп с диаметър 1 метър е два милиона пъти по-голям от дължината на вълната на светлината което прави разделителна способност от грубо 0.3 арксекунди*, докато радио телескоп (с форма на чиния), в зависимост от наблюдаваната дължина на вълната, може да анализира обект с размера на пълна луна (30 аркминути*).

*1 градус = 60 аркминути = 3600 арксекунди

Наблюденията от повърхността на Земята са ограничени до дължината на вълните, които могат да преминават през атмосферата. При ниски честоти, или дълги дължини на вълните, предаването е ограничено от йоносферата, което отразява вълни с честоти по-малки от своята характерна плазмена честота. Водната пара пречи на радиоастрономията при по-високи честоти, което е довело до изграждането на радио обсерватории, които правят наблюдения на дължината на вълната на много високи и сухи места с цел да се намали съдържанието на водна пара.

Радиоастрономията доведе до съществено увеличение на познанията ни по астрономия, особено с откриването на няколко класа нови обекти, включително пулсари, квазари и радио галактики. Това е така, защото радиоастрономията ни позволява да видим обекти, които не могат да се уловят от оптичната астрономия. Тези обекти са едни от най-отдалечените и най-силни физически процеси във Вселената.